Mihail Andreev's Brain Injury Recovery
Donation protected
On the night of January 1st, 2020, after ringing in the New Year, my father, Mihail Andreev, came home before anyone else. On the way up to our apartment, he lost his balance and fell down a flight of stairs. Luckily our landlord's son heard the fall and quickly called paramedics. I saw the ambulance a block away as I was coming home, just 10 minutes after the accident had happened.
He was taken into the Emergency Trauma Unit where he had several body and brain scans done to find the immediate priority for the surgical team. After a day, they had a general idea of the damage. He had three fractured ribs, a fractured collarbone, and a broken temporal bone in his head. Additionally, the blow to the head, they said, affected the part of the brain which controls speech and memory in regards to names, locations, numbers, etc.
The first few days he couldn't speak at all and spent most of the time sleeping in the hospital. After a while, he was able to make out a few words here and there, usually either solely speaking in his non-native language, or not making much sense.
Throughout the last two weeks, he has been making progress and is now able to communicate in smaller sentences and can recall names of people who he used to see day-to-day. Numbers, dates, and many words are still confusing for him, prohibiting him from communicating clearly.
In addition to these hardships, he underwent surgery in his skull, for the doctors to analyze and attempt to free a pinched-off nerve, which has paralyzed the right side of his face. Over the past few weeks, he has slowly been improving, but we still have a long road ahead of us.
He is set to be discharged from this hospital and to be transferred to a rehabilitation hospital, specializing in traumatic injuries, in the next week.
With the support of my girlfriend, a few of my father's friends, and my mother, who is Mihail's ex-wife, we've all been able to watch over him and try to make this experience as painless as possible. As many of you may know, my father lives alone in his apartment as I am in my final year of college at SUNY Albany. We hope that any money we are able to raise will help to further ease the fallout of weeks of hospital care, surgeries, and rehab. I reluctantly ask for help as I know my father would be ashamed to take anyone's aid, even at a time like this, but I know this accident will put a great financial strain on our family. Thank you for taking the time out of your day to read this and to anyone who is able to donate anything; it is largely appreciated by my family and me.
Martin Andreev
_________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________
В нощта на 1. Януари, 2020 год. след Новогодишното тържество баща ми, Михаил Андреев, се прибирал в къщи. Пред вратата на нашия апартамент е загубил равновесие и паднал по стълбата. За щастие, синът на собственика на къщата чува шума от падането и се обажда веднага на Бърза помощ. Прибирайки се в къщи само 10 минути след инцидента присъствах в момента, когато му оказват първа помощ и го качват в линейката. Беше ясно, че инцидентът е тежък, че има голяма загуба на кръв и че има сериозни наранявания. Беше откаран в спешна травматология, където му бяха направени необходимите изследвания на тялото и мозъка за да се определи непосредствения приоритет за хирургическа намеса. След един ден докторите имаха представа за щетите: три счупени ребра, счупена ключица, счупена черепна темпорална кост, в следствие на което се е образувал хематом, засягащ важна част от мозъка, контролираща речта и паметта по отношение на имена, местоположения, числа, както и риск от частична амнезия. Първите няколко дни не можеше да говори и вследствие на вливаните болкоуспокояващи прекарваше повечето време в сън. След 3-4 дни започна да прави кратки изречения, но най-често безмислени и за изненада на всички, които бяхме покрай него, говореше на английски и руски, явно без да осъзнава това.
Вече изминаха 17 дни. Благодарение на професионалните грижи е в състояние да общува с къси изречения и временно да запомня имената на хора, които са от най-близкото му обкръжение. Но до този момент няма никаква представа за числата, за датите, много ежедневни думи го объркват, както и му е невъзможно да чете. В допълнение към проблемите с възстановяването на паметта му, той претърпя операция на черепа, чрез която беше отстранено отчу- пено малко парченце кост, притискащо основен лицев нерв, парализиращ цялата дясна страна.
Според лекарския екип и според мен, има признаци на бавно подобряване. За съжаление нито един специалист не се наема да прогнозира колко време ще отнеме възстановяването му и до каква степен ще успее да се възстанови. Когато състоянието му позволи, ще бъде преместен в посттравматично рехабилитационно болнично заведение.
В този труден за него момент негови приятели и хора, които го уважават, както и моята майка, с която от години са разделени, правят всичко възможно да облекчат страданието му и да го успокоят. Неотлъчно до него сме и аз и моята приятелка. Но реалността е, че баща ми живее сам в апартамента, тъй като аз все още уча в университета SUNY в Албани.
След окончателното му изписване ще бъдем изправени пред нови сериозни трудности. На мен ми предстои последен семестър в университета, след което ще мога да работя и да се грижа пълноценно за него. Сега обстоятелствата налагат неохотно да помоля за Вашата помощ, въпреки че знам, че баща ми не би направил това дори в момент като този. Този неочакван тежък инцидент поставя семейството ни пред големи финансови трудности, които са неизбежни след прекъсването на болничните грижи за него. Вашата финансова помощ, независимо от размера, не само ще облекчи трудното време, което ни предстои, но и ще ми помогне да преодолея чувството за безизходица и отчаяние, с което упорито се боря.
Искрено благодаря на всеки, който отдели време да прочете това и би желал да прояви съпричастност към сполетялото ни нещастие.
Мартин Андреев
He was taken into the Emergency Trauma Unit where he had several body and brain scans done to find the immediate priority for the surgical team. After a day, they had a general idea of the damage. He had three fractured ribs, a fractured collarbone, and a broken temporal bone in his head. Additionally, the blow to the head, they said, affected the part of the brain which controls speech and memory in regards to names, locations, numbers, etc.
The first few days he couldn't speak at all and spent most of the time sleeping in the hospital. After a while, he was able to make out a few words here and there, usually either solely speaking in his non-native language, or not making much sense.
Throughout the last two weeks, he has been making progress and is now able to communicate in smaller sentences and can recall names of people who he used to see day-to-day. Numbers, dates, and many words are still confusing for him, prohibiting him from communicating clearly.
In addition to these hardships, he underwent surgery in his skull, for the doctors to analyze and attempt to free a pinched-off nerve, which has paralyzed the right side of his face. Over the past few weeks, he has slowly been improving, but we still have a long road ahead of us.
He is set to be discharged from this hospital and to be transferred to a rehabilitation hospital, specializing in traumatic injuries, in the next week.
With the support of my girlfriend, a few of my father's friends, and my mother, who is Mihail's ex-wife, we've all been able to watch over him and try to make this experience as painless as possible. As many of you may know, my father lives alone in his apartment as I am in my final year of college at SUNY Albany. We hope that any money we are able to raise will help to further ease the fallout of weeks of hospital care, surgeries, and rehab. I reluctantly ask for help as I know my father would be ashamed to take anyone's aid, even at a time like this, but I know this accident will put a great financial strain on our family. Thank you for taking the time out of your day to read this and to anyone who is able to donate anything; it is largely appreciated by my family and me.
Martin Andreev
_________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________
В нощта на 1. Януари, 2020 год. след Новогодишното тържество баща ми, Михаил Андреев, се прибирал в къщи. Пред вратата на нашия апартамент е загубил равновесие и паднал по стълбата. За щастие, синът на собственика на къщата чува шума от падането и се обажда веднага на Бърза помощ. Прибирайки се в къщи само 10 минути след инцидента присъствах в момента, когато му оказват първа помощ и го качват в линейката. Беше ясно, че инцидентът е тежък, че има голяма загуба на кръв и че има сериозни наранявания. Беше откаран в спешна травматология, където му бяха направени необходимите изследвания на тялото и мозъка за да се определи непосредствения приоритет за хирургическа намеса. След един ден докторите имаха представа за щетите: три счупени ребра, счупена ключица, счупена черепна темпорална кост, в следствие на което се е образувал хематом, засягащ важна част от мозъка, контролираща речта и паметта по отношение на имена, местоположения, числа, както и риск от частична амнезия. Първите няколко дни не можеше да говори и вследствие на вливаните болкоуспокояващи прекарваше повечето време в сън. След 3-4 дни започна да прави кратки изречения, но най-често безмислени и за изненада на всички, които бяхме покрай него, говореше на английски и руски, явно без да осъзнава това.
Вече изминаха 17 дни. Благодарение на професионалните грижи е в състояние да общува с къси изречения и временно да запомня имената на хора, които са от най-близкото му обкръжение. Но до този момент няма никаква представа за числата, за датите, много ежедневни думи го объркват, както и му е невъзможно да чете. В допълнение към проблемите с възстановяването на паметта му, той претърпя операция на черепа, чрез която беше отстранено отчу- пено малко парченце кост, притискащо основен лицев нерв, парализиращ цялата дясна страна.
Според лекарския екип и според мен, има признаци на бавно подобряване. За съжаление нито един специалист не се наема да прогнозира колко време ще отнеме възстановяването му и до каква степен ще успее да се възстанови. Когато състоянието му позволи, ще бъде преместен в посттравматично рехабилитационно болнично заведение.
В този труден за него момент негови приятели и хора, които го уважават, както и моята майка, с която от години са разделени, правят всичко възможно да облекчат страданието му и да го успокоят. Неотлъчно до него сме и аз и моята приятелка. Но реалността е, че баща ми живее сам в апартамента, тъй като аз все още уча в университета SUNY в Албани.
След окончателното му изписване ще бъдем изправени пред нови сериозни трудности. На мен ми предстои последен семестър в университета, след което ще мога да работя и да се грижа пълноценно за него. Сега обстоятелствата налагат неохотно да помоля за Вашата помощ, въпреки че знам, че баща ми не би направил това дори в момент като този. Този неочакван тежък инцидент поставя семейството ни пред големи финансови трудности, които са неизбежни след прекъсването на болничните грижи за него. Вашата финансова помощ, независимо от размера, не само ще облекчи трудното време, което ни предстои, но и ще ми помогне да преодолея чувството за безизходица и отчаяние, с което упорито се боря.
Искрено благодаря на всеки, който отдели време да прочете това и би желал да прояви съпричастност към сполетялото ни нещастие.
Мартин Андреев
Organizer
Martin Andreev
Organizer
New York, NY
